Kолкото и да се опитват от БФС да представят нещата, все едно че са уволнили Лотар Матеус от поста старши треньор на националния отбор заради слабите резултати, това в най-добрия случай беше развод по взаимно съгласие.
Още след мача срещу Швейцария в София стана ясно, че световният шампион вече не е очарован от възможността да остане още две години в София.
Факт е, че дотогава той нито мрънкаше срещу условията, които му предоставяха любезните домакини, нито критикуваше играчите, даже и на мачове от родното първенство се явяваше в пъти по-начесто, отколкото през есента. След юни нещата се промениха.
В същото време и ръководството на БФС лека-полека започна да разбира какъв автогол си вкара с назначаването на Матеус.
Докато не падаше поне в официалните мачове, нещата бяха горе-долу окей. После обаче духът беше пуснат от бутилката и германецът започна наляво и надясно да разправя каква е ситуацията в родния футбол, което със сигурност не се харесваше на обичащия да бъде хвален от Мишел Платини президент на родния футбол Боби Михайлов. Започна се от контролите срещу Саудитска Арабия и Естония, втората от които бе обявена за нередовна и със съмнения за нагласена даже от ФИФА.
Условията за подготовка, терените, отношението на играчите, липсата на помощници и система за видеоанализ - нищо не беше спестено от германеца, разбира се, в интервюта за чужди медии като английския "Сън" и германския "Билд". Изключвайки арогантността и може би неточно избраното време за подобни аналитични разкрития, Матеус казваше преди всичко истини.
В българския футбол обаче истината не е ценност. Футболистите не обичат да им казват, че са марди, да ги карат да тренират по два пъти на ден и след мач конкретно да посочват кой точно е сбъркал при първия, втория и третия гол, да не им разрешават да пият бира след срамна загуба или да си вкарат цяла каса в стаята преди важен мач. Факт е, че преди Матеус дежурните реплики на националните треньори бяха: Анализите ще ги правя на спокойствие, не обичам да говоря с имена, тези неща си остават в съблекалнята и т. н. Германецът промени тази практика и стана неудобен - първо за футболистите, а после и за началниците си.
Комбинирано с лошите резултати в последните три мача, това неизбежно доведе до необходимостта от изпускане на парата. И тъй като няма как да намерим нови 25 национали, както и няма с кого да сменим изпълкома на БФС, изходът беше един - раздяла с наставника.
Факт е, че Лотар Матеус не е най-добрият треньор на света. Ако беше такъв, даже ако влизаше поне в топ 100, със сигурност щеше да поеме някой голям клуб или пък национален отбор с къде-къде по-високи амбиции и финансови възможности от българския. Лошото е, че това се знаеше още преди да го вземем, но тогава никой не чу предупрежденията.
Преди годинагерманецът беше компромисно решение, идеалното сечение между световноизвестно име и ниски претенции за заплата. И при двата варианта на представяне Боби Михайлов беше на далавера. При успех щешеда е на бял кон, защото той доведе и назначи Матеус, при провал, както е сега, спокойно може да каже - искахте чужденец, дадохме ви. И оттук нататък да си назначава когото си иска.
Защото в момента не треньорът на националния отбор е проблем №1 набългарския футбол. Проблемът е, че за 6-те години, в които четвъртите в света от САЩ'94 взеха футболната власт у нас, те не направиха почти нищо за развитието му. При това не само в далечна, но и в близка перспектива. Нови стадиони няма, старите се рушат и зрителите по тях намаляват в геометрична прогресия, клубовете ни ги бият представители на страни от доскоро третия и четъртия футболен свят, а националният отбор за следващия жребий е напът да се окаже в пета урна. И при всичко това ръководството на БФС даже няма алтернатива и на последния конгрес срещу Боби Михайлов се изправи само един претендент, на когото даже отказаха правото да се кандидатира.
Новият треньор вероятно ще се казва Любо Пенев, което още повече показва безтегловността, в която е изпаднало ръководството на съюза.
Същата ситуация беше преди 4 години, когато Мъри Стоилов взе националния за два мача. Вместо да се хвърлят всички усилия той да бъде задържан на поста, го сложиха там година и половина по-късно. Сега, ако някой прелисти вестниците от септември миналата година, ще види, че и Боби, и Лечков, и Николай Гигов са настоявали именно Любо Пенев да поеме националния отбор, а не чужденец. И естествено няма кой да поеме отговорността защо беше пропиляна една цяла година.
Който и да поеме националите, няма кой знае какъв шанс да зарадва феновете нито с добра игра, нито с класиране на голямо първенство. Това, което трябва да направи БФС, не е да търси треньор, а да изготви програма, дори стратегия за развитието на футбола в следващите 20 години. И тази стратегия да не е на футболния съюз и на четвъртите в света, а на държавата. Същата тази държава, която след 1994 г. сякаш забрави, че има футбол, и го остави сам да се оправя. А той очевидно вече не може.
ВАЖНО Е!
Цели 10 треньори се смениха начело на българския национален отбор за последните 15 години, когато заради победа, равен и загуба на ФИНАЛИ на европейско първенство беше уволнен Димитър Пенев. Откакто Боби Михайлов е президент на БФС, само той смени цели седмина, а България все още чака първото си класиране на голямо първенство. Не помогна дори германецът Лотар Матеус.
ЕДУАРД ПАПАЗЯН още преди година написа, че големият печеливш от привличането на Матеус е президентът на БФС Боби Михайлов. Губещ се оказа футболът ни.